Историята помни какви ли не събития, станали под слънцето. Но от всичко, случило се досега, вековете ни нашепват едно – духовното винаги е владеело над материята! Затова и няма значение колко е голяма една държава, а какъв духовен заряд носи. Защото много империи са падали, но силните духом народи са устояли. Така, през многото бури е устоял и нашият български народ. А когато мъките са ставали нетърпими и българинът е стигал предела на силите си, неговият дух е черпел сили от Божествения дух! И така, век след век, година след година, българите са опазили език и култура, песен и вяра. Защото са знаели дълбоко в себе си – духът винаги побеждава голямата войска, устоява над острият ятаган и значи повече от голямото имане. Народният гений възпява всичко това в песни, които и до ден днешен кънтят в сърцата ни. Днес, на Цветница се пренасяме в света на старите българи с песните на Петя Кенанска.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На много от вас са им любими едни вечни стихове на Ботев:
„Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен.
гора зашуми, вятър повее, балканът пее хайдушка песен.”
и вие като мен настръхвате, нали?
Сигурни сме, че у всеки от нас тези вечни стихове събуждат нещо красиво, нещо, което думите са слаби да опишат. В нашето съвремие, когато разбирането за патриотизъм е твърде изкривено, се замислям: да си патриот не означаваше ли  простичко да обичаш своето отечество, да те е грижа как живее твоя народ, да възлюбиш свободата? Едни от най-емоционалните и най–вдъхновяващи песни са свързани с борбата за свобода и със смелостта да направиш родния край единствен свой дом.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има много празници в календара на българина, но само един от тях е наречен велик!
Великият ден – възкресение Христово!
На този ден Спасителят е възкръснал от мъртвите и е дарил човечеството със своя най – голям дар: възстановената връзка със Създателя, спасението от греха, от ада и от смъртта.
Днес, българи,  забравихме ли Неговият пример, Неговото дело и учение?
Обичаме ли нелицемерно ближния? Изобличаваме ли несправедливостта?
Възкресение е празник на живота над смъртта, на духа над тлението,
Възкресение е послание за смисъла и вечността на човешката душа!
Затова възкресни! И нека възкръсне България!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всички свързваме днешният празник с тържественото посрещане на Христос в Йерусалим. Хората са се радвали, че техният Месия е дошъл и са постилали пътя Му със зелени клонки. Затова и наричаме деня Цветница.
И насред цялото това тържество, Този, заради когото беше всичко, застава на Елеонския хълм и поглеждайки Йерусалим, започва да плаче за града. Защо?
Беше празник, но Той виждаше отвъд празника. Виждаше сърцата на хората, видя как ще Го отхвърлят, видя какво ще стане с Йерусалим. Ние често забравяме, че най – същественото е невидимо за очите. А това най – съществено е вътрешния свят на човека.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пролет е. Всичко е зелено, природата разцъфва. Но у много хора за жалост вместо да разцъфти пролетта, все още е зима. Студено, мрачно и безпътно. Къде е отишла онази сила, която е карала българина дори когато умира, да умира с песен на уста? Дори на бойното поле всред куршумите и кръвта на братята си да мечтае за бъдещата слава? Тези примери от миналото ни звучат така далечно и неразбираемо в днешна мирна България. Но ние не осъзнаваме, че всеки ден водим битки. Битката със новите норми за добро и зло, битката за България, битката за семейството ти, битката със самия себе си. Битките на новото време в този момент може да не ти костват кръвта. Но от тях зависи много – твоето бъдеще, бъдещето на децата ти и бъдещето на народа ни. Днес, на Цветница, не е ли време да си спомним битките на българите от старо време, за да водим нашите битки? Днес, на Цветница не е ли време да се събудим и да разцъфнем, за да може нашия аромат да се носи в дома ни, и навсякъде , където стъпи крака ни, а в България вече да не е зима, а да дойде пролетта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нека си спомним за българите, като светите братя Кирил и Методий, Райна Княгина, дякон Левски, българите, надарени със смелост и таланти, за българите, докоснати от Бог. И аз си пожелавам и нашето време да не е лишено от такива личности, които да са достатъчно смирени, че коленичейки да искат прошка от Бог и от своя брат, и достатъчно смели , че да се изправят пред всеки враг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Благодарим на Петя Кенанска и целият екип, който се погрижи този концерт да стане реалност. Надяваме се, че потапяйки се в света на българите от старото време, техният свят така ви е завладял, че ви е накарал да станете техни достойни наследници!