Скъпо семейство Реформация

Благодаря на Бог за нашата църква и за стотици неща, които обичам в нея. Едно от тези неща е, че тя цени персонално всеки един член от голямото ни семейство, поорщява го и му дава шанс (дори много шансове). Сигурно всеки един от вас може да портвърди, че нашите пастори дават много от себе си, за да ни изграждат, да ни мотивират, да ни помагат да откриваме служението си и да израстваме в него. Те правят това с много любов, с жертви от тяхна страна и са готови да поемат риск с всеки, в чието сърце разпознаят истинска любов към Бога.

Всяка година един служител в Реформация бива насърчен за своя труд. Миналата година Ивилина предаде наградата на мен и сега съм много щастлива да имам тази чест да я предам нататък.

Както сте забелязали, напоследък все повече и повече Бог ни въвежда в темата за служението и неговата важност в нашия живот. Молим се наистина всеки един от нас да открива своята уникална идентичност (както каза Теодора в едно нейно поучение), защото тази уникална идентичност Бог е сътворил специално за всеки един от нас още преди създаването на света и само в нея ние ще се чувстваме щастливи и пълноценни. Всеки път, когато някой расте в служението си, това е радост за цялата църква, а представете си каква радост е за Бог.

Тази година радостта е двойна. Все пак нашата църква е в съживление, затова пастора присъжда награди на двама служители в 2 различни категории.

Първият служител е един отговор на сърдечна молитва на младежите. В един натоварен ден си говорехме за това каква нужда имаме от още хора, които да са енергични и да искат да се посветят на Бог, да са готови да влагат време, таланти, усилия, да са отдадени на нашата църква и универсални в служението си. След време пастора имаше видение за един буркан с хубави сочни маслини. Тези хубави маслини бяха тези посветени и горящи за Бога служители, които са помазани от Духа. След този сън като от нищото се изтъркули първата маслинка от този буркан и със светкавична бързина се вписа в семейството. Без да вдига много шум и да привлича внимание започна да се опитва да помага на служителите със всичко възможно. Беше щастлива да служи в буквалния смисъл, дори нещата, които не се забелязват и не носят слава. Намери път за комуникация с всеки служител и ни заразяваше с ентусиазма си – по детски. Искаше да научи всичко, което може да се научи и да се включи във всяка работа, която се върши. Не и се свидеше време, усилия, таланти, както и лични жестове към братята и сестрите си. Ако някой все още не се е сетил – става дума за Анелия!

Ани, искаме да ти кажем, че те обичаме и се радваме за твоя растеж. Поднасяме ти тази награда, която е символична, само за да те насърчи за истинската награда, която те очаква. Искаме да ти кажем, че ценим теб като личност и всички неща, които правиш за църквата, но повече те цени сам Бог, в Който твоят труд не е напразен. Пожелаваме ти да останеш смирена и да запазиш първата си любов. А на нас си пожелавам догодина да има толкова растящи служители, ще избора на един от тях да е много труден.

Както казахме, има още един човек, който ще получи награда за служител тази година. Този човек е много специален, защото се отличава с уникални качества на характера.

Едно от най-големите предизвикателства в християнския живот е да запазим мира и радостта си в трудностите и тежките моменти, сред неблагоприятните обстоятелства, които ежедневно ни заливат. На теория, когато слушаме пастора да ни проповядва и сме вдъхновени и нахъсани, може би звучи лесно, но щом дойде болест, болка, отхвърляне, финансов проблем, отчаяние, много от нас се провалят отново и отново. Ако трябва да погледнем обективно, живота в Бъглария не е лесен, но този на възрастните хора определено е най-труден. Нашият човек е именно един възрастен човек – една баба. И знам, че няма да ми се разсърди, че и казвам баба, защото аз и всички останали я чувстваме като наша баба. Никога не минава богослужение, след което тя да не дойде при всеки един от нас, за да ни прегърне силно и да ни даде една топла усмивка. Ако я питате – тя е младеж. Така казва и на лекарите в болницата, докато им разказва как Бог я изцерява, и на съседките си, но най-важното: така се и държи – като младеж. Понякога идвам бързайки от работа и тя вече е дошла по-рано преди богослужението, седнала е на дивана и посреща хората с усмивка. Почива си от стълбите, защото и е трудно да ги изкачи, но никога не казва, че и е трудно. Питаш я как си, и тя казва радостно – чудесно, слава на Бога! Не идваше на църква само когато физическото и състояние не го позволяваше, и пак когато пасторското семейство отиваха да я посетят, тя се стремеше да ги насърчава и да не говори нищо негативно. Тя прочита годишния библейски план за 2 месеца вместо да гледа сериали и никога не закъснява за служба. Ако случайно направиш някакъв малък жест към нея, като да и дадеш чаша вода, тя ще ти благодари хиляди пъти и ще запомни доброто, което си направил. Това е нашата баба Миче. Затова искаме да я наградим, защото е изградила този характер и тези добродетели. Обичаме те, бабо Миче. Радваме си, че си част от нашето семейство и ти благодарим за ежедневния пример, който ни даваш. Пожеалваме ти да си здрава и силна и все така усмихната и растяща в Господа.

Естествено това не са единствените двама човека, които заслужават награда. Най-голямата награда е удовлетворението, което Бог ни дава от служението ни, помазанието, което Той излива на всичките ни събирания и единството, което Духа изгражда между нас.

Амин.

Ваня Великова, ХЦ „Реформация“, 25.12.2016